Разказ  от  книгата “Великото Общество”

     Преди известно време канадските власти отказаха да пуснат без мито, както е редно за произведения на изкуството, 80 дървени каси, които приличаха на амбалаж за сапуна “Брило”, за кутиите грухано жито “Келог” и ябълковия сок “Мот”.

Касите изрисувани от американския представител на поп-арта

Анди Уорхол, не са никакво художествено творчество – отсякоха канадците. – Това е търговска стока, и като такава, подлежи на митническо облагане в размер на 4000 долара.”

Мен ако питате, канадците са ужасно глупави.

Два-три дни след този инцидент се отбих в един магазин да купя някои продукти за жена ми. На път за в къщи хлътнах в някаква галерия, където имаше изложба поп-арт. Мрежата с покупките ми натежа, та я оставих на пода. После, развълнуван от видяното, излязох от галерията и се прибрах у дома.

-        Къде са ти продуктите? – подхвана  ме жена ми.

-        Сигурно съм ги забравил в художествената галерия -  сетих се аз.

-        Тъй ли? Ако искаш да вечеряш, по добре се върни да ги вземеш.

Изтичах обратно, но беше вече късно. Моята мрежа с продукти бе получил първа награда на изложбата.

-        Изпотрепахме се да ви търсим – посрещна ме собственикът на галерията. – Защо не сте регистрирали художествената си творба?

-        Това не е никаква творба, а яденето ми за тази вечер.